Историята на няколко вида бебешки изобретения
След девет месеца плуване в мама, има логика бебетата да се успокояват от нежно придвижване. Първите бебешки люлки евентуално са били хамаци. Дървените люлки се появяват по-късно, а през 19 век металът става по-популярен по хигиенични аргументи. Има хиляди изобретения в категорията на Службата за патенти и търговски марки на Съединени американски щати за „ Малки кревати за новородени или кърмачета “, най-ранните от които са от началото на 19 век. Но люлеенето на люлка с ръка или крайник може да стане уморително, тъй че изобретателите на 20 век прибавят разнообразни механизми към люлките, с цел да могат да се люлеят, най-малко за известно време, сами. И най-после – електрическа люлка се появява през 1924 година, по времето, когато половината американци имат електричество.
Най-странното креватче в категорията на патентите „ Детски кревати, които могат да бъдат окачени или прикрепени към рамки на прозорци или други предмети “ е креватчето за прозорец. Първият, само че сигурно не единствен патент за такова креватче се появява през 1919 година, не дълго откакто американският педиатър Лутър Емет Холт посочва в книгата си „ Грижата и храненето на децата “, че „ е нужен чист въздух за възобновяване и филтриране на кръвта “ и че „ децата, които спят извън, са по-силни “. И по този начин, какъв избор имат родителите, които живеят в града? Ами да сложат бебето си в клетка, окачена през прозореца! Елеонор Рузвелт употребява такава на прозореца на къщата им за щерка им Анна, до момента в който комшия не я заплашва, че ще подаде сигнал за детска свирепост. „ Това беше потрес за мен – написа Рузвелт в автобиографията си – тъй като си мислех, че съм най-модерната майка. “ Въпреки че може да не са били постоянно срещани в Ню Йорк, те са много известни в Лондон. За благополучие към този момент не ги употребяваме, само че може да си купим палатка за бебета за отмора на плажа.
На противоположния завършек на спектъра от креватчето за прозорец са едни специфични креватчета, които изцяло контролират околната среда на бебето. Психологът Б. Ф. Скинър изобретява „ въздушното креватче “ през 1944 година – то съставлява изцяло затворено креватче с три плътни стени и таван и защитно стъкло начело, което разрешава да се управляват температурата и влажността вътре при бебето. Креватче на Скинър не стана много популярно – може би тъй като Скинър също изобретява кутия за проучване на държанието на животните и приликите сред двете изобретения карат родителите да се усещат неловко. Но желанието на родителите за способи да следят средата на децата си съществува и до през днешния ден. През 2016 година компанията за интелигентни термостати Nest (собственост на Google), подава документи патент за интелигентно креватче, което може да рапортува за температурата на бебето, температурата в стаята, дали бебето е будно или спи и даже предлага логаритъм, който да научи за какво бебето плаче – без значение дали е гладно, изтощено или се нуждае от промяна на памперса.
Кенгурута
Първият метод, по който хората транспортират бебета и изобщо ги носят със себе си, е като ги държат в слинг или кенгуру. Мама се занимава с нейните си работи, а бебокът се радва на разходка. Слинговете излизат от мода в средата към края на 19 век в европейските и американските градове, когато пътищата са павирани и детските колички стават знак на статус. Изобретателят Чарлз Тейлър обаче подава патент за дреха, „ употребена за носене на бебета, пратки и други сходни с малко отмалялост “ през 1892 година, само че наподобява не е съумяла да стане част от стилните течения на времето. Един различен опит – от 1943 година за бебешка количка, която наподобява малко на слинг за бебета – също е неуспех.
Но един модел на кенгуру – Снъгли, по патент на Ан Муур през 1984 година – се продава и до през днешния ден. Този съответно модел се утвърждава, най-много тъй като теорията за привързаността трансформира родителските настройки през 70-те и 80-те години. Топлата, сензитивна грижа и физическият контакт към този момент не се възприемат като опасност за развиването на автономността на бебето (каквато беше от началото на 20 век до 60-те години) – човек може да държи бебето си (отново), без да го „ скапе “.
Днес към този момент има толкоз доста типове бебешки слингове, че може да ни се завърти главата. Особено в случай че увием 6 метра плат към себе си.
